Изглежда ползвате Internet Explorer за преглед на страниците. Този браузер не е актуален.
За по-безопасно и бързо преглеждане на страниците, е препоръчително да актуализирате браузера си до някой от следните:

Firefox / Safari / Opera / Chrome / Internet Explorer 8+

В града и на път

Tова е остров в Източното Африканско крайбрежие и не е особено популярен. В средата на океана, между Мозамбик и Мадагаскар, заобиколен от коралови рифове - Майоте е най-старият от вулканичните Коморски острови. Като важен търговски център и пристанище на пиратите през годините, мястото е колония на моряци и роби, а днес е притегателен център за гмуркачи. Ако търсите спокойствие и тишина сред палми, бели пясъчни плажове и сини лагуни, то това е вашето убежище. С цялата си запазена природа, Майоте наистина е част от рая.
От 2014г. заедно с Пети френски отвъдморски департамент е част от EU и заради географската си позиция има особено важно стратегическо значение.
И ето ме и мен. Най-накрая - ваканция. Цели 4 седмици! И защо да не отида далеч, ама много далеч? Съвсем набързо, доста спонтанно и без много подготовка подготвих куфара, взех камерата и тръгнах на посещение на стар приятел от Париж. До този момент не знаех много за острова. Поставих си за цел да науча повече за страната и хората там. Най-вече за това как различните етнографски групи живеят заедно в хармония. Нещо, което прочетох преди да тръгна натам.

Пътуването
Най-бързият начин да стигнеш до острова е със самолет от Найроби или през Мадагаскар. Рискувах да погледна за кратно надолу, когато започнахме да се снижаваме към малкия съседен остров „Petite Terre” и в този момент разбрах за какво малко парче земя сред огромния син океан става дума, а самолетът трябваше да се приземи. Сигурно е предизвикателство дори за най-опитните пилоти. По-големите самолети просто не могат да кацнат на острова. Успяхме и след безопасното приземяване се качихме на ферибот направо до съседния остров „Grande Terre” и столицата му Мамуду. Оттам взехме общо такси по тесни пътища нагоре в планинската джунгла в средата на острова, през Комбани до съседното село Цингони, където шях да прекарам моите 4 седмици на гости на приятеля ми и неговото семейство.

Забравените деца на Франция

Докато пътувах към селото, това, което особено ми се набиваше на очи, беше колко много деца има на острова. Навсякъде имаше деца. Повече от две трети от населението са под 20 години. Децата пристигат на плажовете на Майоте със своите колела, качени на лодки от родителите им и изпратени с надежда за по-добро бъдеще.

Жените в Майоте

Друго, което преви впечатление, са Коморските жени, облечени в техните цветни традиционни дрехи “chiromani”. Островът е изключително цветен, благодарение на тези облекла. Жените на Майоте са извесни с красотата и грацията си, но са също така и доста интелигентни. Имат специално място в племето. Островът е едно от малкото места по света, където все още властва матриархатът. Например тук домът принадлежи на жената и това й дава независимост и автономия. Наистина е интересно да гледаш как тази традиция не влиза в конфликт с мюсюлманската религия по тези места. .

Крадци по тъмно
Макис е вид лемур и е всичко друго, но не и срамежлив. Тези животни са из целия остров. Всяка вечер те се събират по покриви и електрически мачти, групират се заедно в малки банди и започват набезите си по селата.
В петък след Магриб (колективната вечерна молитва) хората, облечени официално, излизат от многото джамии и тръгват по улиците. Мястото започва да пулсира с живот. Спират се да си бъбрят и да се поздравяват. Тук усещаш, че хората все още живеят в хармония с природата и това важи и за моите домакини. Рано всяка сутрин, малко преди разсъмване и призива към молитва, ме будеше приятно кукуригането на петела на съседката. Разкош!

Ilot de Sable Blanc – бели пясъчни плажове и сини лагуни

Белият пясъчен остров може да бъде видян и посетен само за няколко часа през деня при отлив, когато до него се стига с лодка. Докато приливът настъпва, белият пясъчен плаж постепенно изчезва под морето - явление, което ми направи силно впечатление и ще остане най-запомнящият се спомен от това пътуване.

Избор на оборудване
Преди да тръгна на моето 4-седмично приключение, след разговор с Olympus ми се отдаде възможност да изпробвам OM-D E-M10 Mark II и няколко обектива Olympus PRO, включително M.Zuiko Digital ED 40-150mm F2.8 PRO с M.Zuiko Digital 1.4x телеконвертор MC-14. Беше добър избор и не съжалих и за секунда за това си решение. Към днешна дата те са неотменна част от моя комплект за пътувания. Оптималната фокусна дължина и голямата острота на детайлите са това, което ги прави мои абсолютни фаворити. Тук трябва да добавя и изключителната светлочувствителност. Това, което прави 5-осевата стабилизация на тази влагозащитена камера в съчетание с телеобектива 40-150mm, е забележително! Можеш да снимаш при движение на лодката на пълна скорост и независимо, че вълните те подмятат, имаш изключителни кадри, наситени с цветове. Супер тест за този комплект!

Предизвикателства за фотографа

По отношение на откровената улична фотография намирам региона за доста рисков - особено за неопитни фотографи. Понастоящем ситуацията там е нестабилна, а атмосферата се характеризира с бедност и сурово ежедневие. Усещането ми за несигурност там достигна напълно нови нива на моменти. Затрудни ме и като цяло отрицателното отношение на мюсюлманите към фотографията. Ако не бях придружаван от доверени местни жители, нямаше да успея да направя много от снимките, които направих.
От втората седмица се постарах да имам винаги под ръка моя фото комплект, прибран в евтина и ненабиваща се на очи чанта. Всяко повдигане на апарата си беше рисково и привличаше погледи. И то не защото хората там не са виждали преди това камера, а защото се виждаше ясно, че това е скъпа техника. Лично за мен, в тези екстремни условия, тихият затвор на безогледалния и компактен Е-M10 Mark II би бил незаменим, за да си откраднеш няколко кадъра без неприятности.
Въпреки всичко обаче, аз трябваше да приключа планирания си проект и това се случи. По време на това пътуване, разбрах, че тежкото положение на безбройните деца-бежанци, живеещи там незаконно, ще определи темите на следващата ми фотографска задача.

Автор и фотограф: Shamsan Anders

Галерия

Всички изображения са заснети със следното оборудване