Изглежда ползвате Internet Explorer за преглед на страниците. Този браузер не е актуален.
За по-безопасно и бързо преглеждане на страниците, е препоръчително да актуализирате браузера си до някой от следните:

Firefox / Safari / Opera / Chrome / Internet Explorer 8+

В града и на път

Пътуването е част от моя живот почти от самото ми раждане. Още първата година от живота си съм прекарал в чужбина, в Кот д'Ивоар, Африка, и оттогава чуждите страни и култури ме привличат неудържимо. Дори когато посещавам вулкани или пътуването ми е с фокус върху пейзажната фотография, винаги отделям по няколко дни, за да се потопя в местната култура и да опозная страната и хората. Япония винаги ми взима ума, а като част от моя проект „Седем вулканични върха“, успях да опозная културите на Иран и Папуа Нова Гвинея.

Тъй като в предишни публикации тук съм давал съвети за фотографския разказ и за пейзажната фотография, този път бих искал да споделя с вас някои мои съвети за пътната фотография.

Оборудване

Когато става дума за пътна фотография, моят съвет номер едно е свързан с оборудването. Най-лошият фотоапарат е този, към който не бихте и посегнали. Каква полза и от най-модерната технология, ако фотоапаратът просто не ви пасва? Затова ви препоръчвам, когато избирате оборудването си, да отделите достатъчно време. Ако има възможност, тествайте различни варианти. Вземете решение без много да му мислите, избирайте по усет, заради усещането и удоволствието при работата, а не само заради техническите характеристики.

За мен е важно да работя с малък, по-скоро ненатрапчив фотоапарат, особено когато снимам пътна фотография. Фотоапарат като този е лесен за носене и може винаги да ви е под ръка, като с него няма да приличате на фотограф, който е излязъл „на лов“.

Въпреки че лично аз обикновено използвам OM-D E-M1 Mark II, когато съм на път, имам отлични впечатления и от OM-D E-M5 Mark II.

Приближете се още

Когато става дума за екшън, приключенска, а също и за пътна фотография, важно е да помните, че по-добре е да бъдете в центъра на действието, отколкото просто да се подвизавате някъде там. Прочутият военен репортер Robert Capa веднъж казал: „Ако снимките ви не са достатъчно добри, най-вероятно не сте достатъчно близо.“ Ето защо не съм голям фен (при пътуване) на вариообективите, тъй като те ни насърчават да не напускаме зоната си на комфорт. Много по-добре е да се доближите колкото е възможно по-близо до обекта, който опитвате да заснемете. По време на един фестивал в джунглите на Папуа Нова Гвинея, легнах на земята с фотоапарата и пълзях, докато не се озовах в центъра на събитието, сред танцуващите стъпала. Благодарение на подвижния екран аз все пак имах възможност спокойно да снимам сцената.

Портрети/хора

Именно хората, срещите и чуждите култури представляват душата на пътуванията. Няма нужда дори да споменавам, че е необходимо да се отнасяте с уважение и внимание към хората, които искате да снимате. Изключително важно е – и то не само заради GDPR – да вземете необходимото съгласие, преди да направите снимката, дори ако съгласието е получено чрез жестове и мимики. Поради тази причина аз се опитвам предварително да разбера по принцип как хората в тази държава се отнасят към идеята да бъдат снимани. Също научавам няколко най-важни думи на съответния местен език. Освен типичните портрети – като този на мъж с перука от племето Хули в Папуа Нова Гвинея – много обичам да заснемам хора в типичното им ежедневно обкръжение и в обичайни пози.

Обекти - типично и нетипично

Особено много обичам да търся обекти, които показват сцени извън преобладаващите и до болка познати клишета – изображения, разкриващи пълния спектър на дадена дестинация. За да се ориентирам, предварително изчитам няколко пътеводителя, а след това, по време на моите пътувания, разпитвам за най-типичните неща, така че да мога след това систематично да търся подходящи обекти. Снимката на жителя на Папуа Нова Гвинея, разговарящ по мобилния си телефон, показва еволюцията на тази забележителна култура от традиционното към модерното само в един кадър.

Една снимка илюстрира хиляди думи 

Винаги търся обекти, които разказват история без думи или описание. С времето и благодарение на многото практика у мен се формира инстинкт и вече имам око мигновено да откривам и снимам тези привлекателни снимки и детайли. За да постигнете и вие това, е необходимо да снимате различни обекти.

Чучулигата и совата

Този съвет често ми носи проблеми. В голяма степен аз съм нощна птица, така че по време на моите пътувания винаги се налага да се насилвам да стана едва ли не посред нощ, за да мога да заснема първите лъчи на слънцето. Но освен светлината, ранното ставане има и други предимства. Много места – като например иначе пренаселеният храм Фушими Инари Тайша в Киото, Япония – като цяло рано сутрин все още са (почти) безлюдни и не така претъпкани. Намирам за много по-лесно да снимам в топлите вечери или късно през нощта, както е видно от кадъра с двореца, който се отразява в голямото езеро с фонтани в Исфахан, Иран. Това ми дава същите предимства.

Креативност/фокус/дефокус

Преди пътуване е важно да се запознаете с фотоапарата и с основните правила на фотографията, а след това да овладеете перфектно тези инструменти. Така ще имате основа за пресъздаване на вашия уникален поглед върху често фотографирани обекти или креативни изображения. Играта с фокуса и дефокуса може да представлява интересен стилистичен похват.

Заключение

Въоръжени с точното оборудване, добро владеене на фотографските инструменти, солидна подготовка и прилична доза респект, креативност и любопитство, със сигурност ще успеете да заснемете уникални и вълнуващи пътни изображения.

Автор и фотограф: Adrian Rohnfelder

Галерия

Всички изображения са заснети със следното оборудване